Благодаря на Онник Каранфилян за въз-можността да споделя някои мисли относно първия брой на списанието на Международната фе-дерация на любителите на екслибри- са. България има големи традиции в областта на екслибриса, но това може би е един добър повод да припомня някои от особеностите на екслибриса и това, което го отлича-ва от другите графични изкуства.

Такова припомняне е особено необ-ходимо, както за художниците, така и за колекционерите, поради еволюцията която екслибриса и книгите претърпяват през послед-ното столетие.

Колекционирането на екслибриси не е до там древно и става популярно едва през последните десетилетия на 19в. Започнало в Англия, Германия и Франция, то бързо се разпространява в останалата част на Евпопа и дори извън нея. По онова време, основен обект на вниманието е бил старият екслибрис, тъй като най-ранните ексибриси датират от 15в., а тяхното развитие е чудесен пример за развитието на графично-то изкуство като цяло. Но скоро броят на източниците, от които са могли да бъдат закупени стари екслибриси намалява много и вни-манието се насочва към съвремен-ните. Колекционерите започват да правят поръчки на няколко различни вида екслибриси за книгите в библиотеката им и ги разменят с други колекционери. Тази практика се засилва особено между двете светов-ни войни, като всеки колекционер се конкурира с останалите в събиране-то на по-красиви и художествено издържани екслибриси. Едновременно с това, книгата става по-ценна и е по-голяма рядкост отколкото преди. С появата на евтините книги и издания, ценителите на книгата все по-рядко "удостояват" своите библиотеки с малките картинки вмъкнати под кориците на книгите си.Така главната тенденция през втората половина на 20в. е екс-либрисът да стане все по-авто-номна, колекционерска графика и все по-малко тя да бъде свързвана с книгата. Днес, обаче се оформя силно модно течение да се възроди ексибрисът такъв какъвто е бил по определение повече от 5 века: малка приложна графика посочваща своя автор. Ако колекционерите (и художниците за чиито екслибриси е дадена поръчка) забравят за същността и характерните особеностите на екслибрисите, то те биха могли със същия успех да колекционират графики, пощенски картички или менюта с ефемерен характер.

И така, кои са тези характерни особености? Всъщност те са всички са споменати в опделението по-горе. Те са художествени графики, т.е. те са художествени произведения, или най-малко притежават някакви естетически качества - от една страна и са графики - от друга, което означава че те са мултиплицирани печатни копия. Последното,отговаря на необходи-мостта от множество разпечатки предназначени за много книги. Те са малки - поне до толкова, че да се вместят в книгата. Екслибрисите са приложно изкуство, т.е. те са създадени с определена цел, а не са просто няка-къв вид свободни художествени произведения. Това се уточнява още повече като казваме, че те са създадени за да бъдат поместени в книгите (тоест условието, хартията за екслибрисите да не бъде с дебелина повече от 1 см.) в противен случай книгата не може да се затвори. Но освен този технически аспект, те трябва да бъдат възприемани като нещо, което човек открива,когато отвори книгата. Също така, те трябва да показват собственика на книгите,което подсказва,че поради тази причина, екслибрисите трябва да имат "вграден" надпис (от лат. Exlibris - от книгите или библиотеката на…) последван от името на собственика. Но са напълно приемли-ви и други надписи с подобен смисъл, като напр. "Аз принадлежа на Джон Смит" или "От библиотеката на Джон Смит". И докато целта на екслибриса е да идентифицира собственика, то надписът трябва да бъде четлив!

Освен тези характеристики, които произтичат от самото опре-деление какво представлява екслибри-сът, има още три елемента, които трябва да бъдат споменати според мен:

Първият е, че екслибрисът трябва да има мотив или картинка по темата, която да отговаря на желанията на колеционера или библиофила който си е поръчал произведението. В най-добрия случай, това е единомислие между поръчител и художник, а не само красива картинка към която художникът прибавя едно име по нечия молба.

Вторият елемент е, надпи-сът да бъде част от екслибрисната картинка и да е вписан по художес-твен начин в нея. Ако той е просто типографска добавка,или е поставен по начин, по който художникът да напечати само картинката без него, то това ще принизи художестве-ните качества на екслибриса,вместо да допринесе за тях.

Третият елемент е, че екс-либрисът трябва да бъде направен за реална личност или институция, която поне би могла (а по мое менение,е длъжна!) да го постави (или поне част от него!), в книгите си.Това означава, че работи, които са направени за личности, които вече не са измежду живите (еклибрис Уилям Шекспир), или не са предназна-чени за личности (екслибрис мир, или екслибрис Езеро Балатон), или "фалшиви" екслибриси за известни личности, които не са били поръчва-ни,или дори не са били изпращани, или приемани като подарък (екслибрис Джордж Буш, екслибрис Майкъл Джаксън) са псевдо-екслибриси и трябва да се обявят за невалидни.

Очевидно, много други аспекти могат да бъдат обсъдени,но аз ще спомена само един: дали екслибрисът трябва да бъде "ориги-нал" ,или не. Това е много сложен въпрос,тъй като трябва да бъде разгледан от различни гледни точки. Смятам, че трябва да бъде произведение в оригинал: компютърната репродукция на "Слънчогледи" на Ван Гог с някакво име поставено под нея не би предиз-викала голям интерес, според мен. Трябва да бъде оригинал дотолко-ва, че да не копира каквото и да било. Обаче, за да бъде колекциониран, екслибрисът не е необходимо винаги да бъде оригинал създаден от мартицата на художника с подпис и номер. Съществуват стотици хиляди екслибрисни разпечатки, направени по индустри-алени начини, но са очарователни със своята история, художник и собственик. Затова, в голяма степен зависи това, какви критерии си е поставил колеционерът за предме-тите в своята колекция. Това е една от най-привлекателните особености на еклибрисите и тяхното колекцио-ниране.Тук ние не обсъждаме фила-телна колекция от пощенски марки, в която всяка марка има своята стой-ност и "правилата" са установени по отношение на състоянието им и т.н. Екслибрисите са все още нещо, което можеш да уловиш в джунглата с мрежа за пеперуди, стига да знаеш какво точно искаш да хванеш! Някои харесват само сини пеперуди, други - на раета. Важното е пеперудите да са си пеперуди, а да не мутират в торни бръмбари или в райски птици. Тъкмо очарованието на пеперудите ги прави такива. А очарованието на екслибрисите е в тяхната специфич-на същност: те все още трябва да се възприемат като почит на любителя на книгата към томовете в неговата библиотека и да бъде резултат от творческото единомислие между художник и библиофил.

Беноа Жуно
екслибрис колекционер, изкуствовед, специалист по печатни техники.