Уважаеми читатели, в тази рубрика ще ви представяме части от книгите на изтъкнати наши специалисти в областта на екслибриса, които отдавна са библиографска рядкост. Надяваме се тези материали да дообогатят вашите познания и едновременно с това да възкресим спомена за българските пионери, работили за изучаването и популяризирането на родното изкуство.
Започваме поредицата с най-старата книга:

Латинският израз "ex libris", който понякога се заменя и с "ex bibliotheka", води началото си от преписката "hic liber mihi est", поставяна на първата страница на средновековните ръкописи и книги, които са се ценели като истинско богатство. На български език "ex libris" или "ex bibliotheka" се превежда - "из книгите на" или "из библиотеката на" (този или онзи собственик на библиотека).

Екслибрисът в различните страни носи различно наименование. Така например в Съветския съюз [дн. Русия] се нарича "книжный знак", Англия - "Book plate", Германия - "Bibliothekzeichen", "Bucheignerzeichen" и "Buchermarke", Франция - "Marque de possession", Холандия - "Boek merteeken", България - "библиотечен" или "книжен знак" и т.н. Но наименованието "ex libris" и популярно и възприето в цял свят.

Възприето е екслибрисът, художествено изработен знак или етикет, да се поставя на вътрешната страна на корицата или да се отпечатва на заглавния лист на книгата.

Като първи се сочи екслибрисът на фараона Аменофис ІІІ (1400 г. пр. н.е.), текстът на който е написан с йероглифи на фаянсова плочка, прикрепена на специална касетка, в която се съхранявали папирусните ръкописи. Сега такава плочка се пази в Британския музей в Лондон. Текстът е разчетен и публикуван в 1922 г. от известния палеограф Виктор Гардхаузен. В горната част на текста са поставени имената на притежатели-те на папируса. Преводът на текста гласи: "Добрият бог Аменофис ІІІ, който дава живот, обичан от Пта, на царя на двете страни (Горния и Долния Египет) и царица Тин, която живее…". На долния ред се чете заглавието: "Книга (от) Сикоморо (и за) … фурмите …".

Друг известен екслибрис е на Асурбанипал, който представлява цилиндричен печат с текст: "Притежание на Асурбанипал, цар на света, цар на Асирия". Всички царски йератически [йероглифно писмо] клинописи са били подпечатани с този печат. От литературата, с която разполагаме, във връзка със зараждането на екслибриса в европейските страни, може да се установи, че екслибрисът се заражда най-рано в Германия - 1470 г., следвана от Швейцария - 1498 г., Полша - 1516 г., Франция - 1529 г., Чехословакия [дн. Чехия] - 1536 г., Италия - 1550 г., Англия, Швеция и Холандия през втората половина на ХVІ в., а в другите страни още по-рано.

От горните данни се вижда, че родина на екслибриса в Европа е Германия. И това е така, защото немският изобретател Гутенберг пръв създава уред за изливане на подвижни букви и на дървена преса, с което слага началото на съвременното книгопечатане. Така изготвянето на екслибриса от ръчен труд се превръща в механичен. Това, естествено, допринася твърде много за развитието и разпространението на книжния знак. Най-старите дърворези на екслибриси в Германия принадлежат на духовни лица или манастири. Те обикновено съдържат елементите: герб, ключ или фигури на разни свеии. От това време са известни екслибрисът на каплана Ханс Иглер, посочва се екслибрисът, изработен на мед от кьолнския майстор П.П.В, собственост на свещеник от Пилзен. Голям разцвет немският книжен знак достига в ХVІ в., когато екслибриси са работили известните талантливи художници Албрехт Дюрер (1471 - 1528), Ханс Холбайн (1465 - 1524), Лукас Кранах (1472 - 1553), Ханс Брюкмаер (1480 - 1540) и др. Дюрер е изработил най-много екслибриси, между които и на приятелите си Вилибалд Пиркхаймер и Хектор Помер - настоятел на църквата Св. Лаврений в Нюрнберг, както и на други личности от Нюрнбергската аристокрация и приближените на [херцог] Максимилиан І.

Стоян Шиклев
Екслибрис (София, Народна библиотека "Кирил и Методий", 1971. 160 с. с ил. 800 тир.).

Знакът за собственост на книгата (екслибрисът) е без особени традиции в родина-та на най-старите славянски книги. Това е един от парадоксите в наше-то културно развитие, който като всички останали, има своите дълбоки причини в превратната съдба на един народ, за когото книгата е била много повече от собственост. Българската книга, като раз-пространител на писмеността сред останалите славяни, играе векове на- ред ролята на ”пътник”, при който всякакъв знак за собственост е излишен.

В последните десетилетия у нас се заговори за библиотечния знак, той се появи в изложбените зали, отпечатва се във вестници, списания и книги. Ето - сега една малко позната негова разновидност, Ексмузицисът, за кратко време набра скорост и заслужи правото да бъде представен в самостоятелно издание.

Ексмузицисът е предназначен за раздела от библиотеката, съдържащ нотни издания и книги за музиката. Текстът в него, указващ чие притежание са музикалните издания (естествено на кого е и самият библиотечен знак!) е свързан с рисунката, която предава впечатлението на художника от личността, характера или творчеството на музиканта.

Подбраните в това първо по рода си наше издание творби, разкриват ползотворната и да си признаем позабравена връзка между творците от различните “браншове” - в случая художници и композитори. В трудната задача да се създадат по поръчка Ексмузициси на Български композитори, към утвърдените имена в Българския Екслибрис - Стефан Кънчев, Пенчо Кулеков, Атанас Василев - са привлечени и графиците Евгений Босяцки, Тодор Атанасов, Жана Костуркова, Румен Скорчев, Любомир Йорданов, Христо Градечлиев, Стоимен Стоилов, Спартак Паскалевски, Тоня Горанова и др.

Те успяват, наред с търсенето на ритъма, на символите на музиката, да ни предоставят възможността да надникнем в душевния мир на човека.

Това издание ще изпълни своето предназначение, ако спомогне за развитието на библиотечния знак у нас като графичен жанр.

Аксиния Джурова, 1983 ©
Предговор към книгата
“Екс Музициси на Български Композитори”