Уважаеми дами и господа,

Безкрайно съм щастлив от факта, че успяхме да организираме Първото Международно Биенале за Екслибрис в България, което само по себе си вече е повод да се заговори за книжния знак на притежание не само в специализираните среди, но и в широката общественост.

Екслибрисът като книжен знак на притежание е успял да се превърне в едно истинско явление и повод за колекциониране от страна на стотици хора по света. Той е този съвременен посланик на отделните личности, който разнася културните идентичности, смесва ги, създава нови естетики и събира в един свят всички хора, които имат нужда от духовна храна и взаимно познание.

Уникалността на екслибриса е в това, че той бива създаван винаги от двама души- този за когото е предназначен - човекът имащ любов към книгата и от самия художник, който го изпълнява и също има любов към книгата.

Нуждата на всеки да намери своята идентичност чрез образи и символи, както и желанието за личната му идентификация, карат стотици хиляди личности по света да се обръщат към художниците за създаване на личен екслибрис - това уникално съчетание на изящната и приложна графика.

Това биенале показва по неоспорим начин, колко богата и разнообразна може да бъде човешката фантазия и идентичност, дори затворена в рамките на една тема.

Основавайки уникален фонд от екслибриси към Народната библиотека"Св.Св. Кирил и Методий", който ще се обогатява всяка втора година, ние вярваме, че това ще провокира българската общественост и институциите към едно по-задълбочено внимание и отношение към книжния знак като носител на богата духовна идентичност и родова памет.

Щастлив съм и от факта, че в една малка България има толкова талантливи художници на екслибриси, които заемат достойно място в световния обмен на книжните знаци.

Надявам се, че Международния Екслибрис Център - София е направил първата правилна крачка към едно нещо - да даде достойно поле за изява на българските художниците на екслибриси в собствената им страна, както и да обогатява колекцията към народната библиотека с екслибриси от цял свят.

Експозицията от този първи по рода си международен форум ще бъде показвана в градове и курорти на България, както и в чужбина.

Завършвайки, искам да отбележа своята голяма признателност към всички, които ни помогнаха това събитие да се случи.

С уважение,
Любомир Николов

Председател

Международен Екслибрис Център

София

Журито беше в състав:
Проф. Мартин Байенс, художник, директор на отдела за мултимедиа и графика към Художествената академия в Гент, Белгия.
Арманд Басмаджиян, филолог, библиотекар, секретар на Асоциацията на приятелите на екслибриса в България -AFEB
Проф. Д-р Аксиния Джурова, директорка на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св.Климент Охридски"
Проф. Христо Харалампиев, скулптор, професор в Националната академия по архитектура, Председател на Съюза на Българските Художници, София.
Беноа Жуно, колекционер и изследовател на екслибриса, художестнвен критик, Швейцария.
Онник Каранфилиян, художник, зам.председател на Международния екслибрис център, София.
Любомир Николов, колекционер, председател на Международния Eкслибрис Център, София.
Проф. Тодор Варджиев, калиграф, професор в Националната художествена академия, София.
Д-р Петър Змийчаров, художествен критик, професор в Националната театрална и филмова академия, София.
Секретар на журито беше Албена Спасова, филолог, секретар на секция "Графика" към Съюза на българските художници, София.
Председател на журито беше Беноа Жуно.

Журито започна своята работа в 10.30 ч. в Народната библиотека в София. С дълбока тъга бе помената кончината на един от членовете на журито - Николай Янакиев, напуснал ни завинаги два дни преди заседанието. Той бе сред най-прочутите графици на България, автор на прекрасни екслибриси. Членовете на журито помолиха секретаря да предаде искрените им съболезнования на семейството на художника.

Председателят на журито припомни правилата на конкурса и наградите, които по регламент ще бъдат присъдени: Голяма награда /Grand Prix/, три награди за най-добрите екслибриси за основните техники на изпълнение (дълбок печат, плосък печат и висок печат, /intaglio, planographic, relief techniques/), както и награди от спонсори. Той разясни на тези членове от журито, които са по-слабо запознати с екслибриса, че първоначално той е възникнал като приложно изкуство, създаващо изображения, предназначени за маркиране на книги. Екслибрисът отличава принадлежността на една книга към библиотеката на даден собственик. В наши дни екслибрисите все повече се отдалечават от първоначалното си предназначение и се превръщат в обект на колекциониране и обмен.

Екслибрисите не са просто произволни графични произведения . В тях се преплитат текст и образ, усеща се оригиналността на концепцията, артистичността и майсторството на изпълнение. Тези моменти трябва да са ръководни при селекцията на творбите от конкурса, чиято тема бе "Свобода".

По тези параметри бе направена първата селекция из между повече от 200 художника, изпратили свои работи за конкурса. Един сравнително скромен брой екслибриси беше отстранен - "екслибрис свобода", "екслибрис не на войната" и др., тъй като правилата изискваха работите да са предназначени за реални хора и институции. Със съжаление, например, трябваше да бъде елиминирана красива линогравюра на Христо Цацинов, тъй като тя носеше надписа "екслибрис Европа". Правилата уточняваха невъзможност за участие в състезанието на компютърно-изработени екс либриси. Това предизвика съжалението у някои от членовете на журито и дисквалифицира от участие отлични работи на Михаил Калакутски и Алексей Кашин (Русия) и Тесуя Огино (Япония).

За съжаление, поради размер, надвишаващ определения в правилата, бяха отхвърлени творбите на Елена Абелейра (Аржентира) и Нийоле Салтените (Литва).

Първият кръг от селекцията стесни броят на майсторите на екслибрис до около седемдесет души. Журито препоръча тези художниците или малко повече, според наличната площ, да бъдат представени в изложбата. Те да бъдат включени и в каталога, като по преценка на организаторите може броят да се намали.

Втората селекция беше решаваща и включи следните художници (изброени без определен ред): Леонид Курис (Израел), Юри Яковенко (Беларус), Ковач Тарас (Украйна), Ои Ие Хънг (Хонг Конг), Маурицио Шварцман (Аржентина), Клаудио Лара (Аржентина), Сергей Храпов (Украйна), Юри Боровицки (Русия), Петер Аугустович (Словакия), Шигеки Томура (Япония), Грацина Диделите (Литва), Саломон Арпад (Словения), Лафранко Ланари- Италия, Крис Делвил (Белгия), Кристина Хиезовска (Полша), и няколко български художници: Димо Колибаров, Юлиян Йорданов, Марин Груев, Ива Цанкова, Петър Чуклев, Теодор Лихо, Румен Нистор, Роберт Баръмов, Едуард Пенков, Жени Кателиева и Петър Великов.

След това журито избра носителите на наградите за висок и повърхностен(плосък) печат. Беше отбелязано със съжаление, че за втората селекция на конкурса останаха предимно образци на техника дълбок печат и сравнително малък брой произведения, изпълнени в техника висок и плосък печат. Подбраните за награждаване бяха преценени като напълно задоволителни по качество и достойни за награди. Те бяха присъдени на:
    - Маурицио Шварцман (Аржентина) за неговия сложен, многоцветен линоорез, изработен за колегата му Адриан Джиакети, както
    - Клаудио Лара (също от Аржентина), за екслибриса на Соня Брис. Изключително оригинален, от тъкана материя ситопечат, чийто долен край завършва с ресни от цветни нишки в същия цвят като печата и красива мисъл на тема свобода.

Въпреки че гореизброените носители на награди бяха номинирани за Голямата награда, изобилието на произведения на дълбокия печат, с най-високо качество, както се казва, "наводни пазара". Жестока финална селекция за Голямата награда събра заедно екслибрисите на Аугустович, Груев, Томура, Яконенко, Йорданов и Великов. Близо до селекцията бяха и няколко други български автори, по-специално Цанкова, Нистор и Кателиева, но техните творби отпаднаха поради слаби или нечетливи надписи.

Груев беше отхвърлен само заради представянето си на един екслибрис - с отлично качество, но някак олекотен в сравнение с другите. Изящните пейзажи на Томура бяха аплодирани, но той за съжаление също бе отстранен, поради значителна отдалеченост от темата на конкурса. Разгорещена, но приятелска дискусия се проведе по повод предпочитанията към останалите на финала четири екслибриса. Като резултат от гласуването Голямата награда беше присъдена на Петър Великов за неговия екслибрис на Лодевик Дейринк, белгийски фармацевт.

Втори остана Юлиян Йорданов с неговия екслибрис на Хамлет, предназначен за Уутър Ван Гизел. Той получи и награда за най-добра техника дълбок печат. Това беше екслибрис, който спира дъха с майсторски тонални стойности, преливащи от замъгленото в чернен цвят лице на Хамлет до брилянтна дантела с отлично вплетен в нея надпис с името на притежателя.

Екслибрисът на Петър Великов показва майсторство в идеи и представи, неприсъщо високи за неговата възраст. Роден през 1975, получил през миналата година дипломата си от Софийската художествена академия, той бе номиниран и за най-добър млад художник. С тази награда бе отличен украинецът Ковач Тарас.

Великов е изобразил сюрреалистично "страх от летенето"базирано на изкривеното време като алегория, с лунен пейзаж, белязан точковидно. Подобни на мравки човешки същества се изкачват по роговидна кула и се хвърлят, вече като букви, в пространството.Падат в червеното @ , което би могло да е капанът на модернизма.

Това произведение е поредният възход на младия автор. На Първото балканско триенале за екслибрис в Белград през 2002 год. той получи Втора награда. Днес, на първото бианале на есклибриса в България, той заслужено спечели Голямата награда.

Специална награда беше присъдена на проф.Петър Чуклев за цялостния му принос в областта на книжната графиката, както и за неговата всеотдайност в обучението на няколко поколения български гравьори. Наградите на спонсорите бяха присъдени на Юри Яковенко (Беларус), Ои Йе Хънг (Хонг Конг), Сергей Храпов (Украйна), Юри Боровицки (Русия), Петер Аугустович (Словакия), Шигеки Томура (Япония), Саломон Арпад (Словения), Лафранко Ланари (Италия), Кристина Хиецовска (Полша), Крис Делвий (Белгия) и на българските художници Димо Колибаров, Теодор Лихо, Едуард Пенков, Марин Груев и Роберт Баръмов.

Журито благодари на Онник Карамфилиян, на неговата съпруга Нина, на Албена Спасова, за отличната организация на материалите за журито, както и на проф. Боряна Христова за гостоприемството в Народната библиотека.

Беноа Жуно

Председател на журито