C този брой започваме едно ново списание. За първи път в нашата страна художниците и колекционерите на екслибриси ще имат свой печатен орган. Историята на организираните любители на тази малка книжна графика в България започна от 1979 г. с първата сбирка на Клуб "Екслибрис" и с първата изложба "Арменски екслибрис", организирана в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". След нея в същата сграда всяка година беше представяна по една експозиция, в която участваха членовете на първоначално учредения, а после и на по-известния Клуб на приятелите на екслибриса. Докато стигнем до днес.
Литературата върху екслибриса, излизала в България не е много. Това са няколко книги - на Стоян Шиклев, на проф. Евтим Томов и двете книги-албуми, съставени от Петър Величков. Повечко са статиите, разхвърляни из различни вестници и списания, но това беше началото - повече ентусиазъм и добра воля, по-малко славолюбие и корист. Тогава търсехме художници, които да се изявяват на това ново за нас поле. И намирахме. Участвали сме в доста международни изложби в чужбина, изпращали сме цели български експозиции за размяна, получавахме поощрения и награди.

По-възрастното поколение познава екслибрисите на Преслав Кършовски, на Пенчо Кулеков, на Митко Бакалов, Михаил Тошков, Даря Янкова и още дузина художници. Колко приятно е да чуеш на сбирката, че някой е харесван и в чужбина, че ни търсят и изпращат информация от Международната федерация (FISAE), в която членуваме. Това беше началото.

Българското изкуствознание е в дълг към екслибриса. И четирите книги, за които споменах по-горе са повече албуми отколкото анализ на творчеството на отделните художници, включени в тях.

Всеки, който истински обича книгата, който събира своя домашна библиотека неминуемо се е сблъсквал с феномена на екслибриса. Защото тази миниатюрна графика, няма значение в каква техника е изпълнена, характеризира своя собственик. Истинската и стилно издържана библиотека се нуждае от своя знак. В по-нови времена това могат да бъдат и няколко екслибриса, но ценителите на книгата никога няма да възроптаят, ако в антиквариата случайно попаднат на томче, в което е залепена тази "картинка".

Всеки колекционер има своите интереси. Много вълнуващ е моментът, когато с трепереща ръка отваряш плика, изпратен ти от другия край на континента. Вълнуващо е очакването за нещо ново. Внимателно разпечатваш кореспонденцията, отвътре се подават ъглите на новите ти екслибриси, после се появява графиката, после грабваш лупата и забиваш поглед във всеки детайл, търсиш своя символ, искаш да влезеш в мисълта на художника, да разбереш как си е представял той непознатия за него човек, после… После изведнъж се чувстваш съпричастен към преживяванията на твореца, приемаш го или ти става безразличен. Трупаш екслибриси в пликове и папки, в класьори… Но това колекционерите си го знаят. Ами ако си поставиш като цел да събереш максималното количество екслибриси от един художник? Ох, колко писане, тръпнене в очакване на отговора му, търсене из колекциите на познати и приятели, че дори и на неприятели...

Създаването на колекция е труден и продължителен процес. Истинската сбирка иска не само механично набиране на тези миниатюрни графики, но и грижливото им съхраняване и подреждане. И тук на помощ идва интуицията, защото по този въпрос литературата е толкова ограничена и специализирана, че не всеки ще може да се справи с нея. И май в крайна сметка покрай колекцията трябва да си направиш и каталог. И то не един - по художници, по техники, по тематика, със сентенциите, гравирани върху екслибриса и т.н, и т.н. Без съмнение знанията и опитът се трупат с годините, с връзките и кореспонденцията с художници и колекционери.
Чак тогава разбираш, че нито можеш да събереш всички заслужаващи и стойностни книги, нито имаш сили да създадеш мини галерия у дома си. Но когато го осъзнаеш вече си с вързани ръце - апартаментът ти е пълен с книги, с класьори, с личен архив, семейството ти те гледа на криво, защото все нямаш време да помогнеш на жена си и да се видиш с децата. А остава ли ти време да се върнеш към първите си екслибриси?
Днес вече зная докъде се простират силите, знанията и възможностите ми. Затова ми се иска нашето списание да заприлича, а защо да не е и по-добро, от онези, които понякога получаваме в Народната библиотека. Искаме това списание да е за художници и за колекционери. Чрез него да получавате информация за творчеството на майсторите и новини от България, да ви помогнем да изградите своя графичен музей и да отворим още една врата към света на прекрасното, което ни обединява в Международната федерация на любителите на екслибриса.

Арманд Басмаджиян

Филолог,Куратор,
Секретар на Асоциацията на Екслибрис Приятелите в България
София, 4 Април 2002